Свещенството е тайнство, при което избраният за съответното църковно служение се въздига чрез ръкополагане в една или друга от чиновете на свещенството. Чрез този свещенодействен акт на избрания се предава благодатта на Светия Дух и посветеният се облича с особена духовна власт по отношение на вярващите: да ги учи на истините на Христовата вяра, да извършва тайнствата и богослуженията, да ги води по пътя на нравственото съвършенство и духовни дела, да бъде пастир на Христовото стадо.
То се извършва само над лица от мъжки пол, които принадлежат към клира от православно вярващи – еднобрачни или приели монашески обет, – и избрани за възвеждане в една от трите степени на църковната йерархия: дякон, презвитер (иерей, свещеник) и епископ.
Тайнството се нарича също Ръкоположение или Хиротония (от гр. „хир“ – ръка и „тефими“ – полагам). След извършването му посветеният в дяконски чин може да участва в общественото и частното богослужение и да служи при тайнствата, но не може да извършва нито едно от тях. Дякон, който е приел ръкоположение за свещеник може да извършва требите и тайнствата (с изключение на Хиротонията). Посветеният във висшата, епископската степен на свещенослужение може да извършва всички тайнства и да освещава храмове, антиминси и миро, както и сам да преподава чрез ръкополагане дара на благодатта. По древна традиция в епископски сан се посвещават само свещеници, приели монашески чин.
Ръкоположенията се извършват в неделен ден. При тайнството дяконът се облича в стихар и орар, презвитерът (свещеникът) в стихар, епатрахил и фелон, а епископът – получава малък и голям омофор и в края на службата – жезъл и митра (корона). Над главата на епископа се слага Евангелие. Изборът на епископ става с одобрението на богомолците, които при възгласа „Аксиос – достоен“, отговарят „Достоен, достоен, достоен“. Ако някой от присъстващите богомолци се провикне „недостоен“, ръковъзлагането се спира, докато се изяснят съображенията за тази оценка. Такава е практиката на Цариградската Вселенска патриаршия, приета и от Българската православна църква.
Епископът извършва и Хиротесия, тоест, Ръковъзложение на четци, певци, свещоносци, клисари и иподякони. Това става в средата на храма, в началото на Светата литургия. Християни, на които е извършено ръковъзложение от епископ, могат да се обличат със стихар по време на свещенодействия. Те не се числят към йерархията и са миряни (цивилни лица). Ръковъзложение се извършва и върху жени, посветени да служат в светия олтар.
Използвани са материали от книгата на хаджи Славчо Кисьов „Пътят към храма“.
От 1992 година С.Кисьов е секретар на Бачковския манастир.
