Символ на вярата

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало;
3. Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек;
4. и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан;
5. и възкръсна в третия ден, според Писанията;
6. и се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца;
7. и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В една, света, съборна и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите
12. и живот в бъдещия век! Амин.

Пър­ва­та част от Сим­во­ла на вя­ра­та (1-7 чле­но­ве) е със­та­ве­на на I Все­лен­с­ки съ­бор, а вто­ра­та част (8-12 чле­но­ве) ­на II Все­лен­с­ки съ­бор.

Все­ки пра­вос­ла­вен хрис­ти­я­нин тряб­ва да на­у­чи на­и­зуст Сим­во­ла на вя­ра­та, за да мо­же да знае, в как­во точ­но вяр­ва, та да бъ­де вся­ко­га го­тов да от­го­ва­ря все­ки­му, кой­то му по­и­с­ка смет­ка за не­го­ва­та на­деж­да (1 Петр. 3:15).

Но хрис­ти­я­ни­нът е длъ­жен не са­мо да вяр­ва и да знае на­и­зуст Сим­во­ла на вя­ра­та. Той тряб­ва и да вник­не в ис­ти­ни­те на сво­я­та вя­ра. Как ще мо­же да вник­не? Ка­то все по­ве­че и по­ве­че опоз­на­ва из­во­ри­те на Бо­жес­т­ве­но­то от­к­ро­ве­ние. А те са: Све­ще­но­то Пи­са­ние, Све­ще­но­то Пре­да­ние, при­ро­да­та и чо­веш­ка­та съ­вест. От Све­ще­но­то Пи­са­ние ние чер­пим поз­на­ния за Бо­га и за Не­го­ви­те про­мис­ли­тел­ни дейс­т­вия в све­та. От Све­ще­но­то Пре­да­ние ние уз­на­ва­ме за мно­го дру­ги важ­ни не­ща, ко­и­то не са би­ли за­пи­са­ни в Свещ. Пи­са­ние, но ко­и­то са дош­ли до нас за­па­зе­ни в цър­ков­на­та па­мет, в раз­ни мо­лит­ве­ни пос­ле­до­ва­ния и в тво­ре­ни­я­та на све­ти­те от­ци и учи­те­ли цър­ков­ни. От изу­ча­ва­не­то на при­ро­да­та ние дос­ти­га­ме до поз­на­ни­е­то на Тво­ре­ца є. Из­с­лед­вай­ки сво­я­та съ­вест, тоя Бо­жи глас в чо­ве­ка, ние все по­ве­че и по­ве­че се доб­ли­жа­ва­ме до бо­го­о­т­к­ро­ве­ния нрав­с­т­вен за­кон, от­к­рит ни на­пъл­но яс­но в сло­во­то Бо­жие.

Нам е нуж­но да зна­ем ис­ти­ни­те на вя­ра­та, за да не из­пад­нем в ре­ли­ги­о­з­ни заб­луж­де­ния. Пра­вил­на­та вя­ра во­ди и към пра­ви­лен жи­вот. Ка­то има­ме пра­вил­на вя­ра, ние ще зна­ем, как да жи­ве­ем тук на зе­мя­та, за да уго­дим на Бо­га. Сло­во­то Бо­жие каз­ва, че без вя­ра не е въз­мож­но да се уго­ди на Бо­га (Евр. 11:6). Вя­ра­та ни тряб­ва да бъ­де ис­к­ре­на, дъл­бо­ка, твър­да, за да бъ­де дви­га­тел на бла­го­да­тен еван­гел­с­ки жи­вот. Тя тряб­ва да се раз­к­ри­ва в доб­ри де­ла, за­що­то вя­ра­та без де­ла е мър­т­ва (Иак. 2:17).

При­мер на дъл­бо­ка и не­по­ко­ле­би­ма вя­ра виж­да­ме в пър­ва­та хрис­ти­я­н­с­ка об­щи­на. Ето как­во че­тем за нея в Де­я­ния апос­тол­с­ки.

„А мно­жес­т­во­то по­вяр­ва­ли има­ха ед­но сър­це и ед­на ду­ша; и ни­кой ни­що от имо­та си не на­ри­ча­ше свое, но всич­ко им бе­ше об­що. Апос­то­ли­те пък сви­де­тел­с­т­ва­ха с го­ля­ма си­ла за въз­к­ре­се­ни­е­то на Гос­под Иисус Хрис­тос и го­ля­ма бла­го­дат бе­ше вър­ху тях всич­ки. По­меж­ду им ня­ма­ше ни един, кой­то да се нуж­дае; за­що­то, ко­и­то при­те­жа­ва­ха зе­ми или къ­щи, про­да­ва­ха ги и до­на­ся­ха це­на­та на про­да­де­но­то и сла­га­ха пред но­зе­те на апос­то­ли­те; и се раз­да­ва­ше все­ки­му спо­ред нуж­да­та“ (4:32-35). „И все­ки ден еди­но­душ­но прес­то­я­ва­ха в хра­ма и, пре­ло­мя­вай­ки по къ­щи­те хляб, хра­не­ха се с ве­се­ло и чис­то сър­це, ка­то хва­ле­ха Бо­га и ка­то бя­ха обич­ни на це­лия на­род. А Гос­под все­кид­нев­но при­ба­вя­ше към цър­к­ва­та та­ки­ва, ко­и­то се спа­ся­ва­ха“ (2:46-47). 

Източник: Нашата вяра