Светото тайнство Миропомазване обикновено се извършва непосредствено след кръщението. Ако кръщението ни ражда за нов живот, миропомазването ни дава благодатна сила, която ни служи за възрастване в духовния живот и за укрепване в доброто.
Миропомазването свежда над нас благодатните дарове на Светия Дух, благодарение на които разумът на човека се просвещава, за да може да познае истината, чувствата се очистват, за да могат да обичат Бога и волята се укрепва, да може да върши добри дела.
Видимата страна на тайнството се състои в кръстообразното помазване със свето миро разните части на тялото, при което се произнасят думите: „Печат на дара на Светия Дух, амин!“ Печатът обикновено служи като знак на принадлежност или потвърждение на някоя заява. Печатът, сложен върху една вещ, означава, че тая вещ принадлежи на оногова, чието име носи печатът. Печатът на Светия Дух показва, че човекът, който е получил този печат, е осветен от Светия Дух и принадлежи Богу. С печата на Светия Дух се помазват кръстообразно челото за освещаване ума и мислите; гърдите за освещаване сърцето и желанията; очите, ушите, ноздрите и устата за освещаване чувствата; ръцете и нозете за освещаване делата на човека и цялото му поведение. По такъв начин целият човек се освещава, става храм Божи и жилище на Светия Дух. Оттук следва за нас поуката, че трябва строго да се пазим от всяко зло и от всеки грях, за да не оскверним душата и тялото си, посветени Богу, и да не изгубим благодатта на Светия Дух, дадена ни чрез светото тайнство Миропомазване.
Първоначално апостолите извършвали светото тайнство Миропомазване чрез ръковъзлагане. Това било за тях по-удобно. Но впоследствие, когато числото на вярващите в Иисуса Христа се увеличило във всички страни твърде много, нито апостолите, нито техните приемници епископите, ръкоположени от тях, могли да отиват лично при всички новокръстени и да им низвеждат благодатта на Светия Дух чрез ръковъзлагане. Тогава се наложило, вместо ръковъзлагане, да се помазват кръстените със св. Миро. Това могли да извършват и свещениците (презвитерите) по поръчение на апостолите и на епископите. За да се запази обаче и при миропомазването чрез свещеници елементът на личното апостолско или епископско благословение, Мирото се освещавало от апостолите, а после от техните приемници епископите. Първоначално то се освещавало във всяко време, когато нуждата наложела. А после се затвърдила практиката да се освещава на Велики четвъртък.
За светото тайнство Миропомазване се споменава още в първото послание на св. ап. Иоан. Там се казва: „И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко… И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазване ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило“ (1 Иоан. 2:20, 27).
Ние, огрубелите от греховете съвременни християни, сме загубили усет за благодатните плодове и дивни последствия от кръщението и миропомазанието. Но ето какво пише за тях св. Киприян Картагенски:
„Когато се намирах в тъмнина сред мрачната нощ, когато плавах по морето на настоящия живот насам-натам без надежда и опора, без да знам пътя, лишен от всякаква истина и от всякаква светлина, тогава смятах за необикновено трудно и неосъществимо обетованието на Божественото милосърдие, че човек може отново да се роди и, като получи в св. Купел нова душа и нов живот, да остави всичко предишно и, още в това тяло живеейки, да стане нов човек по дух и по сърце. Как е възможно, си казах аз, човек да остави тъй скоро и тъй напълно онова, с което се е родил и което от дълговременна привичка е станало негова втора природа? Как може да се научи на въздържание този, който е свикнал с шумни пиршества и изискани ястия? Как може да се примири със скромно и просто облекло този, който е блестял с разкошни одежди? Който се е радвал на чинове и почести, той не може да живее в неизвестност и без тях. Този, който е бил окръжен от тълпа почитатели, който е бил съпровождан от многочислени почитатели, готови всякога на услугите му, той би се измъчвал, ако остане сам.
Така мислех аз в себе си затуй, защото тогава сам бях все още пленен от заблудите на своя предишен живот, от които не виждах възможност да се освободя. Аз бях се предал на пороците и, понеже се бях отчаял в по-доброто, представях си гибелта като естествена и необходима. Но впоследствие, когато се умих в банята на възраждането от своето нечисто минало, и когато нова чиста светлина се изля над очистената ми душа, когато аз приех Духа свише и станах нов човек, по един непостижим начин, съмнителното стана за мене вярно, скритото открито, тъмното ясно. Аз получих сила за постигането на онова, което преди смятах за трудно и неизпълнимо“.
„С печата на Светият Дух се запечатват всички входове в душататати и бесовете вече нямат достъп до нея; запечатват се също всички твои членове. Чрез Миропомазването Небесният Цар полага върху теб Своето писмо, което е въплатеното Слово, и след това го запечатва с огън, за да не могат да го прочетат чужди и враждебни хора и духове, и и да не развалят прекрасните букви“– Свети Ефрем Сирин
