Become A Donor

Become A Donor
Lorem Ipsum is simply dummy text of the printing and typesetting industry.

Контакти

Leipzig, Russenstrasse 194

00491778441669

vorstand@bgorthodox-leipzig.de

Свето тайнство Кръщение

Първото тайнство, което се извършва над човека, който иска да стане член на Църквата Христова, е Кръщението.
В тайнството Кръщение човек умира за греховния живот, духовно се възражда и влиза в Божието семейство. Без кръщение човек не може да стане християнин и да се спаси. „Ако някой се не роди от вода и Дух (т.е. ако не се кръсти), не може да влезе в царството Божие“, казва Сам Христос (Иоан. 3:5). Той е установил това св.  Тайнство с примера Си, като се кръстил на река Йордан, и установил за всички това тайнство, когато рекъл на апостолите: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“ (Мат. 28:19). В кръщението човек се очиства, умива и избавя от греховете си.

За да може да приеме човек това тайнство, трябва да има вяра, да се разкае за всичките си грехове, трябва да се откаже от сатаната и от всичките му дела и да пожелае да се съедини с Христа.

В момента на кръщението човек получава от Бога ангел пазител, който го съпътства цял живот, внушава му добро, пази го от зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението.

„Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден“, говори Христос (Марк. 16:16).

Тайнството Кръщение се извършва само веднъж и никога не се повтаря. То е духовно раждане. Както човек телесно се ражда само веднъж, тъй се и кръщава само веднъж. Св. ап. Павел говори: „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението“ (Еф. 4:5). Затова и в Символа е казано: „Изповядвам едно кръщение за прощаване на греховете“.

Кръщението е необходимо за всички хора от самото начало на техния живот. Затова се кръщават и децата още от най-ранната им възраст. Господ Иисус Христос е казал: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно“ (Мат. 19:14). И светите апостоли следвали това правило и приемали децата в Христовата Църква. Когато св. ап. Петър отишъл при езичника Корнилия, кръстил него и целия му дом ­ и малки и големи.

С вярата на кръщаващия свещеник, на родителите и на кръстниците се  запълва недостигът от съзнание в децата. Благодатта Божия действа при това независимо от възрастта. Кръстниците обаче се задължават от Църквата наравно с родителите да научат новокръстените деца на истините на православната вяра.

Някои лъжеучители проповядват, че не бивало да се кръщават деца. Но ние знаем, че кръщението в Новия Завет застъпва мястото на обрезанието във Ветхия Завет. Както обрязването се е извършвало и над деца, тъй и кръщението може да се извършва и над деца. Ако детето умре некръстено, как ще се спаси? А сега всички ония дечица, които са починали след кръщението, са като ангели на небето.

Кръщението се извършва така: на кръщавания се дава име обикновено на някой светец. След това се четат заклинателни молитви за прогонване на злия дух от кръщавания, понеже всеки, който има в душата си първородния грях, е като роб на дявола. Кръщаваният (а при децата кръстникът) се отказва от сатаната, обещава да вярва в Христа и да Му служи и прочита Символа на вярата. После се освещава водата и кръщаваният се потапя три пъти във водата с думите: „Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго Духа, амин“. Това е най-главният момент от кръщението. Върху новокръстения невидимо слиза в това време Светият Дух, очиства го от греховете и го възражда за нов християнски живот. На кръщавания се дава бяла дреха в знак, че е очистена душата му, и кръст, за да следва Христа. Некръстеният не може да приема никакви други тайнства. А кръстеният, станал веднъж член на Църквата, добива право да се ползва от всички нейни благодатни тайнства.

В случай на смъртна опасност за некръстено дете, ако наблизо няма свещеник, кръщенето може да се извърши от всеки християнин или християнка. Взима се чиста вода, потапя се или се поръсва с нея болното дете, като се произнасят думите: „Кръщава се Божият раб (дава му се име) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго Духа, амин“. Ако след това детето оздравее, кръщението над него не се повтаря. Свещеникът прочита само пропуснатите молитви и извършва над детето своето тайнство миропомазване.

През времето, когато се е разпространявало християнството между езичниците, често се е случвало да се кръщават възрастни хора. Потопени във вода, те са получавали чрез Светия Дух прошка за всички свои предишни грехове и започвали нов живот. Голяма промяна настъпвала при това у тях. Животът им се очиствал от всичко греховно и порочно. Нравите им се облагородяваме. Жестоките ставали кротки и милостиви. Гордите се смирявали. Живеещите разпътно ставали целомъдрени. Виждали това неповярвалите и сами начевали да чувстват превъзходството на новата религия над езичеството.

В първите векове на християнството имало случаи, когато езичниците, неочаквано озарени от вяра в Христа, били убивани, без да им се оставяло време да се кръстят с вода и дух. Св. Църква е приемала проливането кръвта им за Христа като пълноценно и валидно кръщение, наречено кръвно кръщение. Сам Иисус Христос е нарекъл Своето страдание на Голгота и проливането на кръвта Си кръщение (Мат. 22:22).

Един пример за това, колко важно е Кръщението на децата и какво ужасно престъпление е лишаването им от това тайнство.

„Досточимата и заслужаваща всяко доверие монахиня Емилия от Казанлъшкия монастир(вече покойница) разказала на архимандрит Серафим Алексиев на 04.12.1963 г. следния удивителен случай.

На едно млада семейство се родило момиченце. Записали го Пенка. Бащата бил невярващ и не давал в никакъв случай дъщеря му дя бъде кръстена. Когато станала четиригодишна, Пенка починала. Всички в къщи били потресени от тежката загуба. Не след много бащата видял момиченцето си на сън в прекрасна градина сред други дечица, които весело играели. Градината била заобиколена с ограда. Вън от оградата, сред камънаци и тръни стояли други дечица и тъжно гледали към играещите в градината. Като видяла баща си Пенка се втурнала към него и му рекла.

– Татко аз тук съм много добре.

– А тия дечица защо са вън?

– Те не са кръстени и опети- отговорило момиченцето.

– Но нали и ти не си кръстена и опята се почудил бащата.

– А не баба ме кръсти и ме опя.

Бащата се събудил силно развълнуван, отишъл веднага при майка си и я събудил с въпроса:

– Мамо кажи ми истината кръстихте ли Пенка?

– Да, синко, кръстихме я тайно от теб и като почина, тайно я опяхме.

– Сега виждам, че има Бог, че има и задгробен живот – развълнувано изрекъл той и разказал съня си.

От този ден той станал вярвящ.

Източник: Из „Защо се кръщаваме и какви са задълженията на Кръщелник и Кръстник“ Иван Николов, Библиотека „Благочестие“