Най-тясно ни съединява с нашия Спасител светото тайнство Причащение. В него вярващите приемат под вид на хляб и вино истинското Тяло и истинската Кръв на Господа Иисуса Христа за прошка на греховете си и за живот вечен. Както човек не може да поддържа силите на тялото си, ако не приема физическа храна, тъй не може да поддържа силите на душата си, за да води правилен духовен живот, ако не приема св. Причастие. Сам Иисус Христос говори: „Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна и кръвта Ми е наистина питие“ (Иоан. 6:54-56).
Св. тайнство Причащение е установено от Господа на Велики четвъртък на Тайната вечеря, когато Иисус Христос причастил учениците Си за първи път. Ето как разказва за това очевидецът св. евангелист Матей: „И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки го на учениците, каза: „Вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете“ (Мат. 26:26-28).
По какъв начин хлябът и виното се превръщат (пресъществяват) в истинско Тяло и истинска Кръв Христови, е непонятно за нас. Това не могат да разберат не само човешките умове, но дори и ангелите на небето. То е чудо на Божието всемогъщество. Св. Иоан Дамаскин говори, че при извършването на това велико тайнство не слиза от небето Тялото Христово, което Спасителят е възприел от св. Дева Мария, а се пресъществяват хлябът и виното в Тяло и Кръв Христови, и продължава: „Ако питаш за начина, как става това, достатъчно ти е да чуеш: ¬ чрез Светия Дух, по същия начин, по който Господ направи чрез Духа Светаго плът за Себе Си и в Себе Си от Богородица. Нищо повече не знам освен това, че Божието слово е истинно, действително и всемогъщо, а начинът неизследим“.
В житието на св. Григорий Двоеслов, римски папа, се разказва за едно знаменателно чудо, което станало с пречистите Христови тайни по молитвите на светителя.
Една знатна римлянка донесла просфори за извършване на св. тайнство Причащение. Сам св. Григорий извършвал тоя ден божествената служба. Когато дошло времето да се подава на вярващите св. Причастие и тая жена пристъпила да се причасти със св. Тайни. При думите на светителя: „Дава ти се животворящото Тяло на Господа нашего Иисуса Христа“, жената неволно се усмихнала. Св. Григорий се сепнал от смеха и преди да є подаде св. Причастие, я запитал: „Защо се засмя?“ Жената отговорила: „Чудно ми се видя, владико, че ти наричаш тяло Христово тоя хляб, който аз измесих и изпекох със своите ръце.“
Св. Григорий, като видял нейното неверие, помолил се Богу и веднага хлябът добил вид на същинско човешко тяло. Това чудо видяла не само жената, но и всички останали богомолци в храма. Те прославили Христа Бога и се утвърдили във вярата си, че наистина в пречистите тайни под вида на хляба се дава истинското Тяло Христово и под вида на виното ¬ истинската Кръв Господня.
След всичко това св. Григорий отново се помолил и св. Причастие пак добило вид на обикновен хляб. Със страх и жива вяра жената приела хляба като Христово Тяло и виното като Христова Кръв.
Св. Причастие ни съединява по най-тесен начин с Иисус Христос, служи ни за извор на вечния живот, очиства ни от греховете и ни укрепва за духовен живот. Затова ние трябва да се стараем колкото можем по-често да пристъпваме към това тайнство.
Самоволно отклоняващите се от св. Причастие вършат голям грях по отношение на собственото си спасение, като не искат да приемат св. Тайни Христови. Чрез това те служат на дявола, тоя заклет враг на нашето спасение.
Св. Йоан Златоуст говори: „Мнозина, виждам, се причастяват твърде рядко. Това е дело на дявола. Той им внушава да не приемат Христовото Тяло често. А знае се, че който не се причащава често, дава възможност на дявола да придобие власт над него, тъй че действително дяволът взема връх над него и почва да го води към всяко зло“.
В „Кормчая книга“ (сборник от църковни закони на православните славянски народи) се разказва, че един подвижник запитал злите духове, от какво те най-много се боят. Бесовете му отговорили: „От това, което вие приемате при причастие. Ако християните с добра съвест биха пазили онова, което вкусват при причастието, то те биха били непристъпни за нашите козни“.
Ние трябва да помним това и колкото е възможно по-често да пристъпваме към божествената трапеза. Съзнавайки дълбоко своето недостойнство, трябва да възлагаме надеждата си на Божието милосърдие.
Св. Димитрий Ростовски учи така: „Бог е твой лекар, а не враг. Той иска да те изцери, а не да те погуби. Защо тогава бягаш от Неговата божествена чаша? По-добре е за тебе да вземеш това духовно лекарство и да се изцериш, отколкото, бягайки от лекарството, да паднеш в големи духовни болести и да погинеш“.
Древните християни са се причащавали всяка неделя. От днешните християни малцина имат такава чистота в живота си, че да бъдат готови всякога да пристъпват към това велико тайнство. Затова св. Църква задължава чедата си след надлежна изповед да се причащават поне четири пъти през годината (през четирите пости).
Ние трябва да знаем, че св. Причащение не всякога е спасително. Само по себе си то не може магически да ни спаси и без никакви усилия от наша страна да ни доведе до вечния блажен живот. Ако ние сме потънали в грехове и не се каем за тях, а пристъпваме да се съединим със Спасителя, св. Причащение вместо за живот и спасение ще ни послужи за осъждане. За да пристъпим що годе достойно към св. Причастие, трябва предварително да изследваме съвестта си пред Бога, да се изповядаме пред свещеника с дълбоко разкаяние, по тоя начин да се очистим от греховете си, сторени след св. Кръщение, да простим на всички всичко, да се примирим с ближните си и тогава чак да пристъпим към св. Причащение. Без такава подготовка св. Причастие може да ни послужи вместо за здраве ¬ за телесно разслабление и дори за смърт, а във вечността ¬ вместо за оправдание ¬ за съд и осъждане, както говори св. ап. Павел (1 Кор. 11:28-31).
Светото тайнство Причащение се извършва през време на св. Литургия. Свещенослужителите се причащават след възгласа „Святая святим“, т.е. „Светинята е за светии“, а миряните ¬ на края на литургията, след възгласа: „Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете“. За да не става безредие при такова велико тайнство, миряните трябва да пристъпват благоговейно към св. Чаша с кръстообразно сложени на гърдите ръце и с искрено разкаяние в душите. Тежко болните могат да се причащават и у дома си. Свещеникът там им занася св. Дарове и след надлежна изповед и прочитане на полагаемите се молитви ги причащава. Нерядко св. Причастие спасява от смърт тежко болни. В живота на великия праведник о. Йоан Кронщадски имало много случаи, когато той въздигал от смъртния одър болни, след като ги причащавал със светите Христови тайни.
Що е Причастие?
Причастието е тайнство, чрез което вярващият приема във вид на хляб и вино самото Тяло и Кръв на Христа за вечен живот.
Как е установено това тайнство?
Господ Иисус Христос го извършил за първи път преди Своите страдания, като представил предварително в него живо изображение на Своите спасителни страдания; когато причастил апостолите, в същото време им дал заповед винаги да извършват това тайнство.
Кога се извършва тайнството Причастие?
То съставлява главната и съществена част на християнското богослужение. То е тайнство на тайнствата. Богослужението, на което се извършва, се нарича Литургия. Тази част на литургията, в която се приготвят Даровете за тайнството, се нарича проскомидия (предложение), във връзка с обичая на древните християни да принасят в църквата хляб и вино за извършване на тайнството. По същата причина и хлябът се нарича просфора, което значи принос.
Какъв трябва да бъде хлябът за тайнството – просфората?
Такъв, какъвто изисква самото име „хляб“, светостта на тайнството и примерът на Иисуса Христа и апостолите, т.е. хляб квасен, чист, пшеничен. Св. апостол казва, че един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб (1 Кор. 10:17).
Защо хлябът, приготвен за причастието, се нарича Агнец?
Защото той представлява образ на страдащия Иисус Христос, както във Ветхия Завет подобно Го представял Пасхалният Агнец, когото израилтяните по Божия заповед заколвали и ядели за спомен на избавлението им от гибелта в Египет.
Защо виното за тайнството причастие се смесва с вода?
Защото цялото свещенодействие се извършва според начина на Христовото страдание; а във време на Неговото страдание от прободеното Му ребро изтекли кръв и вода.
Кое е най-важното, сакрално действие в литургията?
Произнасянето на думите, които казал Господ Иисус Христос при установяването на тайнството: „Вземете, яжте: това е Моето тяло; пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет“ (Мат. 26:26-28), и след това призоваването на Светия Дух и благословението на Даровете, т. е. на принесения хляб и вино. Защото при самото това действие хлябът и виното се претворяват или пресъществяват в истинско Тяло Христово и в истинска Кръв Христова.
Как трябва да се разбира думата „пресъществяване“?
В „Изложението на вярата на източните патриарси“ е казано, че думата „пресъществяване“ не обяснява начина, по който хлябът и виното се претворяват в Тяло и Кръв Господни, защото това не може да постигне никой, освен Бог, но само се показва това, че наистина, действително и същностно хлябът става самото истинско Тяло Христово, а виното ¬ самата Кръв Христова.
Какво особено се изисква от всеки, който желае да пристъпи към тайнството Причастие?
Той е длъжен да изпита пред Бога своята съвест и да я очисти с покаяние на греховете, за което помагат постът и молитвата: „Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне“ (1 Кор. 11:28, 29).
Каква полза получава този, който се причастява с Тялото и Кръвта Христови?
Той се съединява по най-тесен начин със Самия Господ Иисус Христос и в Него става причастник на вечния живот: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него“ (Иоан. 6:56); „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен“ (Иоан. 6:54).
Често ли трябва да се причастяваме със Светите Тайни?
Древните християни се причастявали всеки неделен ден; но между сегашните не много имат такъв чист живот, че винаги да бъдат готови да пристъпят към толкова великото тайнство. Църквата с майчински глас завещава на християните да се изповядват пред духовния отец и да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, на ревнуващите за благоговеен живот ¬ четири пъти в годината, или всеки месец, а на всички ¬ непременно поне веднъж в годината (вж. Православ. Изповед. ч. I. въпр. 90).
Какво участие в Божествената литургия имат тези, които не пристъпват към Светото Причастие?
Те могат и са длъжни да участват в литургията с молитва, вяра и най-много с непрестанно възпоменаване на нашия Господ Иисус Христос, Който именно е заповядал това да се върши в Негово възпоменание (Лука. 22:19).
Винаги ли ще се продължава употребяването на Светото Причастие в Църквата?
Ще се продължава непременно винаги, до самото Христово пришествие, според думите на св. апостол Павел: „Колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той“ (1 Кор. 11:26).
Из „Православен катехизис“, издание на манастира „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон
