Тайнството Елеосвещение (Маслосвет) е предназначено за тежко болните. В него болният се помазва с елей и получава от Бога благодатта на изцелението от душевните и телесни недъзи. То трябва да се извършва от 7 свещеника, но в крайна нужда може да го извърши и един. За това тайнство говори св. ап. Иаков:
„Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят“ (Иак. 5:14-15).
Почти не съществуват хора, които не знаят какво е болест. Дори тези, които като млади са имали великолепно здраве, постепенно с годините започват да го губят, за да умрат накрая всички. Такива са законите на нашия свят, в който грехът разлага живота. А неизбежното следствие на греха е болестта и смъртта. Безполезно е да лекуваме тялото, ако душата ни е болна. Рано или късно тялото ще се превърне в пръстта, от която е създадено, а духът ще се отправи към Бога, за да Му даде отговор за всичко, направено в земния живот – и лошо, и добро. Затова, стремейки е да излекуваме тялото, не бива да забравяме за душата. Дори за нашето тяло да се грижат опитни лекари, изцелението идва от Бог. Ако Той не благоволи, то всички усилия на лекаря ще бъдат напразни. И обратно, Господ е силен да излекува всеки човек по вярата му, да даде изцеление на всичко – и на душата, и на тялото, дори без болния да се е докоснал нито един лекар.
Затова и в Църквата съществува Тайнството на Елеосвещението: за да може човекът, започвайки да лекува тялото, да не забрави за душата и за причината за болестта – греха. В Требника пише, че тайнството се извършва „над тежко болни“, но мнозина по съвета на своите духовни наставници вземат участие в тайнството всяка година. Защото Тайнството се извършва не само за изцеление на тялото, но и на душата, и дори най-вече на душата. Разбира се, извършването на Тайнството не значи, че можем да прекратим приемането на лекарства или да престанем да приемаме помощта на лекаря, защото ако изцелението се извършва чрез лекаря, то е от Бога.
Елеосвещението е тайнство, при което чрез молитвено помазване различните части на тялото с осветен с елей (зехтин) се измолва над болен Божествената благодат, която лекува телесни болести и душевни немощи.
Още иудеите помазвали с елей болни. В библейско време с елей били помазвани царе, свещеници, пророци и свещени предмети. Елеят е образ на Божията милост, любов и състрадание (да си спомним притчата за милосърдната самарянка).
В Свещ. Писание не е посочено точно кога Иисус Христос е установил това тайнство. Най-вероятно заповед за него Иисус Христос е дал след възкресението Си, когато е говорил на учениците Си за лекуване на болни чрез възлагане на ръце (ср. Марк 16:18). Но още през времето на апостолите вместо ръковъзлагане за изцеряване на болни се използвало помазване с елей. Евангелието ни разказва, че апостолите „тръгнаха и проповядваха покаяние; изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха“ (Марк 6:7, 12-13). Най-пълно същността на това Божие тайнство е разкрита от св. ап. Иаков в Съборното му послание:
„Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне“ (Иак. 5:14).
Видно е, че Църквата от апостолските времена и до днес не е преставала да се моли за телесното и духовно здраве на Своите чада. Заповедта на ап. Иаков се осъществява именно в Тайнството Елеосвещение.
От далечни времена Тайнството на изцелението е свързано с Изповедта и Причастяването и често се съединява с тях. Когато болният е на смъртно легло, се извършва първо Изповед и Причастие, а след тях и Елеосвещенство. А в обикновените случаи, когато смъртта не угрозява болния, християнинът се изповядва и миропомазва.
Към Маслосвета, както и към другите църковни тайнства, не бива да се отнасяме като към магически обряд или лекарство, приемано „за всеки случай“. Към него трябва да пристъпваме със вяра и със страх Божи. Само тогава той може да ни принесе истинска полза. Защото именно усърдната молитва изцелява болния, когато е придружена от силна вяра.
Не е необходимо болестта да бъде смъртоносна или човекът да се намира в безпомощно състояние. Не бива да забравяме, че за християнина и душевното страдание за болест. Затова, ако душата ни страда от смъртта на близките хора, от мъка, ако се нуждаем от благодатен „тласък“, за да съберем сили и да снемем от себе си отчаянието – тогава можем да прибегнем до Елеосвещението – това тайнство на изцелението.
Но както при телесна болест не трябва да се надяваме само на лекаря, който е само оръдие на Божия Промисъл; необходимо е да се обръщаме и към Бог с молитва. Освен изцеряване, Елеосвещенството ни дарува прошка за забравените грехове (но не и съзнателно прикриваните). Поради немощната си памет може да се случи човек да изповяда не всичките си съгрешения пред свещеника.
Стародавен обичай е също християните да се помазват с елей „за здраве“. Затова освен при боледуване и слабост, Елеосвещение се извършва и при освещаване на нов дом и при именни дни. При желание и нужда свещениците извършват и масов (общ) маслосвет по всяко време на годината, но най-често по време на големите пости. Веднаж в годината по време на Великия пост (на Велики четвъртък) Църквата извършва велик Маслосвет.
Обикновено Tайнствотo се извършва в дома на християнина, до леглото на болния. Когато се извършва в храма, в централната част на наоса се поставя маса, на която са положени св. Евангелие, св. Кръст, съд с пшеница (или брашно), в средата на който е кандилото с елей. Наоколо са забодени седем клечки, обвити на края с памук, с които се помазва болният. При Маслосвет по други поводи клечката с памук е една. Свещениците и човекът, над който се извършва обряда, застават около масата, а присъстващите стоят наблизо – благоговейно и със запалени свещи.
Ако тайнството се извършва при болен, върху главата му се четат седем евангелски четива. Ако болният оздравее, осветеният елей се слага в домашното кандило. Ако умре – излива се върху него преди да се покрие с капака на ковчега.
Тайнството Елеосвещение се извършва от презвитери (свещеници) и архиереи (но не от дякони).
За да няма суетене, добре е, преди да се започне тайнството, да се приготви всичко потребно.
Голям грях е осветеният елей да се разпилее на нечисто място.
На много места из страната с брашното от Маслосвета се месят просфори за Светата литургия – това е осветен хляб за Причастие и раздаване.
Свещеник Александър Лашков,
из „Пътят към храма“, кн. 2. Издателство „Нов човек“ София, 2000.
Разкази за благодатното действие на Маслосвета
Досега само веднаж съм участвал в извършването на това тайнство от седем свещеници. Съпругата на един колега боледуваше дълго време от неизвестна болест – изпитваше слабост и общо неразположение, беше обхваната от пълна апатия и напусна работа. Седеше си вкъщи, но състоянието й се влошаваше, а лекарите бяха безсилни да помогнат. Съпругът й покани шестима колеги, между които и мен, и една вечер направихме у тях Маслосвет (Елеосвещение) за болната. Бях поразен от атмосферата, която се създаде в дома от нашето присъствие. Ние (въпреки всичките си недостатъци и недостойнства) изпълнихме стаята не само физически, но и духовно. Обхвана ни силно молитвено настроение – явно ние си го предавахме един другиму и взаимно разпалвахме молитвеното си чувство. Изпяхме и прочетохме всичко, което се полагаше, от душа и сърце. Кулминацията настъпи в края на тайнството, когато и седмината положихме епитрахилите си върху главата на коленичилата болна и прочетохме последната молитва. Бях сигурен, просто усещах с цялото си същество, че изливаме над нея духовна енергия с голяма целителна сила. В този момент разбрах защо Църквата е постановила това тайнство да се извършва от седем свещеници.
За никой от нас после не беше изненада, че болната оздравя. Възстанови се напълно и започна работа, която върши и сега с успех и добро самочувствие.
Свещеник Александър Лашков,
из „Пътят към храма“, книга втора, издателство „Нов човек“ София, 2000 година.
